Да разкажа и аз какво се случва при прекарването на COVID-19. При все, че съм напълно наясно, че то ще бъде изтрито след 15 минути от новия алгоритъм на фейсбук (здравейте, приятели!), от Римския статут и от двамата от YouTube – Саймън и Джо, които both invest in stocks...

А пък най-вероятно на негово място ще се появи видео с Мангъров, който изпълнява сутрешна ведрина с пудовки.

Но както и да е. От миналия четвъртък този неповторим Made in China-продукт влезе у нас с жената.

Аз вече драпам със зъби и нокти, да се извлека от отвратителната яма, в която те завлича COVID, тя – не може още.

Какво ни има?

Боли ме главата – нещо което не ме е боляло, откакто нашите се прибраха от една родителска среща.

Боли те всяка става, сухожилие, нокът или косъм.

Болят ме неща, за които не подозирам, че ги имам – като бъбреци например. След количествата бира, на които съм обърнал задълбочено внимание в последния четвърт век, изобщо не предполагах, че имам бъбреци. А пък къде са – нямах понятие. Сега вече мога да ги очертая с пирограф – едва ли ще ми стане по-гадно.

Това отвратително нещо обикаля из тялото и опитва навсякъде да те унищожи. Боли ме малко място с площ от 50 ст. в коляното, което ми е вроден дефект от дете. Забравил съм го от години - това дяволско нещо го намери и го накара да боли и то.

Боли те сърцето, боли те гърбът, болят те плешките, между плешките, над плешките и под плешките. А също и раменете, и ръцете, и кръстът...

Ако сте се чудили защо са му на човек „паласки“ от сланинки отзад над ханша, отговорът е – за да ви болят. Когато паласките – нещо, което никога не съм подозирал, че служи за друго, освен за неподправен мъжки чар, те болят, се получава един изненадваш ефект – не може да се спи. Защото тези любовни дръжки все едно са минати с шкурка №80 и всеки контакт с тениска или чаршаф, води до спонтанни звуци от спалнята, но от крайно нееротичен характер. Освен може би ако не си белуга.

Нещото обикаля и ти блъска сърцето, нищо че преди си траеше от години.

Ако решиш да хапнеш нещо, нахлуват спомени от детството – всичко има вкус на лепилото за тапети, което си затопих с една порязаница хляб като малък от поцинкования леген, докато нашите правеха ремонт. От ботевградското – да не мислите, че някакво вкусно вносно лепило!

Не знам дали има конспирация, но ви гарантирам зверска констипация.

След няколко първи дни температурата може и да те разхлаби – през деня си отива... Обаче сутрин и особено вечер винаги е готова да избухне като заря на парвенюшка сватба.

Изобщо, братя и сестри, мисля че първите, които взеха ония 1800 лв., които бай Бил Гейтс раздавал отзад на паркинга на болницата в Доспат*, са щастливци. Другите нямахме тоя късмет.

Е, вярно, че една камара от тях дотолкова влязоха в роля, че направо си умряха.

Аз обаче искам това чудо просто да си ходи. Пазете се и вие, защото положението никак, ама никак не е розово.

Или, както казва един любимец, басистът на Guns’n Roses – Дъф Маккаган:

„Животът е труден! Когато си глупав, е още по-труден.“

---

* Бел ред  - в началото на първата вълна през пролетта съвсем уверено части от българската фейсбук интелигенция твърдяха, че именно там броят каймета кеш, ако се изкараш болен.